Полунапразните усилия на Заедността
И аз бях там - на плаж Росенец, и аз видях фамозните Сараи, и аз не направих героизъм за обединението на народа.
На 11 юли в събота отидох с мои сътрудници в парк " Росенец " - аз персонално като дипломат на мира и националното обединение, сътрудниците ми по журналистическа работа.
Предисторията
На 7 юли 2020 някогашният правосъден министър Христо Иванов с двама свои съидейници дебаркира на плаж Росенец, носейки българския байрак, който поби сред камъните на брега. Той и съидейниците му бяха жестоко изблъскани неведнъж назад към морето от група гардове, за които се удостовери, че най-малко двама са от НСО. (Това провокира политически препирни сред премиера и президента, като и двамата настояват, че не командват НСО; шефът на службата подаде оставка; премиерът и президентът, въпреки да не командват, се втурнаха да смъкват защитата на НСО за Доган и Пеевски, само че те ги изпревариха и сами се отхвърлиха от нея. Отделно държавните мъже се дърлят с митинги на жълтите павета, като всеки по своему сплотява нацията.)
Видео от акостирането на Христо Иванов на плажа бе необятно публикувано в обществените мрежи, в него има доста неща, които могат да се разясняват, само че се надяваме читателят към този момент да е осведомен с главните моменти в него, с цел да не губим време в преразкази. Накратко - Иванов и сътрудниците му не са позволени до плажа, българският байрак е жестоко навит на руло и пренебрегнат като боклук от единия гард, пристигналите по-късно служители на реда се държат очевидно страхливо и полуадекватно.
Иванов и сътрудниците му си потеглят, само че в обществените мрежи съвсем веднага се провежда събитие " Масово вървене на охранителен плаж " , планувано за събота 11 юли.
Иванов и някои български институции твърдят, че плажът е обществена държавна благосъстоятелност, т.е. би трябвало да е благосъстоятелност на всички и да е наличен за всички - без оглед на пол, етническа и религиозна принадлежност, политическа благонадеждност и прочие признаци на еднаквост. Но гардовете на Доган и членовете, и симпатизантите на Движение за права и свободи настояват, че всичко там дружно с плажа е частна благосъстоятелност - непристъпна и неприкосновена за непоканени. Главният прокурор твърди, че Сараите не са Зимния замък, а Доган " не е Каренин ". Главният прокурор има поради нещо съответно, въпреки да го показва в своя фрапантен езотерически жанр, само че то е, тъй като се майтапи, тоест не приема протичащото се на плаж Росенец за нещо съществено. И ние няма да изясняваме какво е желал да каже. Премиерът Борисов също откоментира събитието на плажа в комичен жанр.
А аз и моите сътрудници възприехме случката нехумористично - в акцията на плаж Росенец и последвалите събития има много сериозен материал.
Ако един български плаж не е наличен за простосмъртни, тъй като по този начин е решил Почетният ръководител на Движение за права и свободи, а държавни институции му оказват помощ или не смеят да се намесят - това не е ОК за българските жители.
Също по този начин - без да съм кой знае какъв брой изявен родолюбец, аз също намирам за надълбоко погрешно да се позори по тоя метод българското или кое да е знаме.
Премиерът и Главният прокурор, макар че са отлични водачи и обединители на нацията, не намират случката за сериозна и оперативно забавна - и това е тяхно право, тъй като те имат доста права и свободи.
Междувременно стана ясно, че Движението за права и свободи също активизира актива и в отговор на " Масовото вървене на плаж " ще докара в събота пред Сараите в " Росенец " национална армия от защитници на Почетния си ръководител. Очевидно ръководството на Движението възприема като провокация събитието на плажа и съвсем размаха етническата карта.
Но и това не е толкоз забавно за държавниците ни, по тази причина, както споделих първоначално, самичък поех тихата си миротворческа и обединителна задача, тръгвайки с сътрудниците ми в точния момент, с цел да стигнем съботния предиобед в бургаския парк " Росенец " и единия от красивите му плажове.
Слънце и Заедност
Преди да потегли се шегувах с сътрудници, че би било доста мъдро да си взема шапка и тениска на Движение за права и свободи за събитието - разполагам с такива, тъй като съм колекционер на политически брандирани тениски, шапки, сувенири и други предмети.
Всъщност " шегата " се оказа банална истина. Ако си бях взел тези предмети, щяхме да се окажем доста по-бързо и елементарно в Заедността и да си спестим някои тествания.
Под палещото слънце няма нищо по-добро от шише вода и една бяла шапка на главата! Иначе рискуваш слънчасване и дезинтеграция.
С идването ни към подстъпите на парка стана ясно, че Министерство на вътрешните работи слага съществено затруднение пред хората, които нямат шапка на Движение за права и свободи и не знаят магическата ключова дума " ние сме за контрапротеста ".
Тъй като взехме решение по пътя към плажа да сме напълно жители, не казахме на служителите на реда, че сме публицисти и не произнесохме паролата " ние сме за контрапротеста ". Полицаите ни казаха да оставим колата и да нападаме парка пешком, като ни упътиха да продължим по едикойси път, само че можело и в противоположна посока (?). После разбрахме, че други политически групи и публицисти са позволени с транспортни средства, за които в действителност има място в парка.
Карай да вървим!
Разбрахме, че към задачата ни се прибавят много километри под палещото слънце, което поетите по този начин добре са описали в минали столетия, да вземем за пример в известната творба, където се споделя - " слънцето спряло ядосано пече "!
Изгоряхме и ни заболяха краката, тъй като не сме спортисти или професионални миротворци.
Вече на хвърлей място от плажа заварихме нервни жители с демократично-патриотични настройки, които спореха с служителите на реда и ги питаха - за какво кърджалии могат на плажа, а ние не можем? Вие каква страна желаете за децата си? И тъй наречените Доста потискащо и изпепеляващо дружбата сред хората.
В качество на публицисти бяхме позволени от Министерство на вътрешните работи до Заедността, въпреки че през някакъв втори фейсконтрол на еднообразен чиновник той съумя и да ни се скара по нищожен мотив, намеквайки че може да ни изгони на секундата и никаква Заедност да не забележим.
А там към този момент огромна група симпатизанти на Движение за права и свободи вардеха портал към Сараите и се редуваха по сенките.
Освен този портал има и различен път към Плажа на раздора, по-късно този втори маршрут се оказа наличен - което не всеки път е било по този начин. (Освен акцията по море на Христо Иванов са правени и други опити за достъп до плажа по суша, някои от тези опити документирани, общото в тези истории е, че постоянно се намесват разнообразни по неучтивост и идентични по неотстъпчивост гардове, които не пускат хората на съображение " частна благосъстоятелност ".)
Озовали се в епицентъра на Заедността, внезапно се почувствахме неловко. Гледаха ни малко с съмнение. Гледаха ни малко като смутители на Заедността, въпреки че с всички сили се опитвахме да се интегрираме измежду нашите сънародници с бели шапки.
Ех, да имахме и ние такива! - помислихме си, а след минути желанието ни се извърши от единствено себе си. Попаднахме на мястото, където раздаваха белите брандирани шапки Движение за права и свободи, те ни послужиха като невидимки и наред се смесихме с нашите братя, които някои създатели разказват като " крепостните на Движение за права и свободи ". Това е некрасиво изложение. Отделни хора разговаряха с мен и ми споделиха, че са там, пред Сараите, за да " изразят уважението си ". Казаха също, че се надяват да чуят тирада на Карадайъ, а може би и на самия Доган! Дадоха ни вода. Един симпатизант беше поставил по едно и също време две бели шапки, а различен - три едновременно.
Един от водачите на придвижването, който се ползваше с престиж измежду Белите шапки, смъмри някои хора, че не са разпознали народни представители на Движение за права и свободи - " и се блъскахте, и се бутахте в нашите депутати! "
Въпросните депутати бяха пропуснати към Сараите със комплицирана хореография по отваряне и затваряне на портала. Хора гледаха през пролуките на оградата, както се гледа някакво приказно чудо или да речем прелестните далнини, които са разказани доста добре в литературата на Изтока.
Същият водач изясни на хората си, че това са Сараите на Почетния председател и " те са свещени и неприкосновени ". После поведе хората към кордона на служителите на реда, с цел да поизразят малко заедността си.
Там повикахме и попляскахме за Движение за права и свободи, един симпатизант няколко пъти викаше - " измекяри на Костов! " , само че останалите му шъткаха и го мъмреха да не прави провокации. Един човек с бяла шапка предложения хората от другата страна на кордона - елате да ви създадем капама и да се сдобрим! Ама в тона му имаше нещо, което ме усъмни в Заедността.
От другата страна на Заедността и полицейския кордон, където още веднъж се прехвърлихме, сваляйки белите шапки, хората напълно се бяха изнервили и викаха на служителите на реда - " еничари, продажници, УУУУ " и други нелюбезни характерности. Станаха и някои спречквания, може би сте видели едромащабния съмишленик на Христо Иванов - Иво Мирчев, който еднолично проби кордона и беше малко отъркалян от служителите на реда, само че не бе задържан. В някакъв миг, когато афективните ударения бяха стихнали, демократи и служители на реда дискутираха метафизичен въпроси като същински Почетни ръководители - пристигна нова група служители на реда, по които закрещя демократка, която хвърли в краката на униформените знаме, " с цел да го стъпчат ". Други демократи ѝ споделиха да не прави провокации.
Пристигна и кметът на Бургас Димитър Николов, който също беше посрещнат от представителите на демократичните сили с крясъци " подлога, еничар, такъв-онакъв ".
А кметът в действителност заведе хората на плажа -
което бе и задачата на мероприятието въпреки всичко. Той сподели маршрута до проблематичния пай земя и си потегли без защита, съпроводен от жена, която не можах да огледам, тъй като се бях съсредоточил в битката за мир по целия свят.
Не знаем как е постигнал това кметът, тъй като по-рано денем неведнъж бе повторена тезата, че плажът е " частна благосъстоятелност " - може би сме били единствено за малко и на посетители на Почетния ръководител, който е кандисал да пусне малко народ на плажа, единствено мир да има. То несъмнено и на него му е омръзнало да спекулира с етническата карта, само че не съм оптимист, че изцяло и дефинитивно ще изостави този собствен великодушен метафизичен мироглед.
Все отново демократичната общественост посети мястото, на което имаше и немалко Бели шапки. Там се плацикахме, общувахме чрез лозунги, мене пък ме посочили по тв приемника в нищожно облекло.
Упражнявайки правото си на плацикане, аз скандирах апели за приятелство и тъждество като: " Е-дин-ство! ", " Всички-във-водаата! " и " Свобода за крепостните! " .
Един демократ крещеше нещо за ислямизма в Русия, само че останалите му шъткаха да не прави провокации. Той извика още нещо срещу Белите шапки, само че всички демократи като един изразихме отрицание: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
И експанзивният демократ си потегли афектиран.
Една жена пък викна на Белите шапки " да си вървят да прибират тютюна ". На това аз споделих полутвърдо - но недейте по този начин де! И тя спря.
Бялата шапка на Хладния разсъдък
Един от нашите си загуби черната шапка и съжали, тъй като имал някакви сантименти. По дългия път обратно към колата ни неведнъж посъветвах младия колега да постави бялата шапка на главата си.
Не ме послуша и слънчаса.
На 11 юли в събота отидох с мои сътрудници в парк " Росенец " - аз персонално като дипломат на мира и националното обединение, сътрудниците ми по журналистическа работа.
Предисторията
На 7 юли 2020 някогашният правосъден министър Христо Иванов с двама свои съидейници дебаркира на плаж Росенец, носейки българския байрак, който поби сред камъните на брега. Той и съидейниците му бяха жестоко изблъскани неведнъж назад към морето от група гардове, за които се удостовери, че най-малко двама са от НСО. (Това провокира политически препирни сред премиера и президента, като и двамата настояват, че не командват НСО; шефът на службата подаде оставка; премиерът и президентът, въпреки да не командват, се втурнаха да смъкват защитата на НСО за Доган и Пеевски, само че те ги изпревариха и сами се отхвърлиха от нея. Отделно държавните мъже се дърлят с митинги на жълтите павета, като всеки по своему сплотява нацията.)
Видео от акостирането на Христо Иванов на плажа бе необятно публикувано в обществените мрежи, в него има доста неща, които могат да се разясняват, само че се надяваме читателят към този момент да е осведомен с главните моменти в него, с цел да не губим време в преразкази. Накратко - Иванов и сътрудниците му не са позволени до плажа, българският байрак е жестоко навит на руло и пренебрегнат като боклук от единия гард, пристигналите по-късно служители на реда се държат очевидно страхливо и полуадекватно.
Иванов и сътрудниците му си потеглят, само че в обществените мрежи съвсем веднага се провежда събитие " Масово вървене на охранителен плаж " , планувано за събота 11 юли.
Иванов и някои български институции твърдят, че плажът е обществена държавна благосъстоятелност, т.е. би трябвало да е благосъстоятелност на всички и да е наличен за всички - без оглед на пол, етническа и религиозна принадлежност, политическа благонадеждност и прочие признаци на еднаквост. Но гардовете на Доган и членовете, и симпатизантите на Движение за права и свободи настояват, че всичко там дружно с плажа е частна благосъстоятелност - непристъпна и неприкосновена за непоканени. Главният прокурор твърди, че Сараите не са Зимния замък, а Доган " не е Каренин ". Главният прокурор има поради нещо съответно, въпреки да го показва в своя фрапантен езотерически жанр, само че то е, тъй като се майтапи, тоест не приема протичащото се на плаж Росенец за нещо съществено. И ние няма да изясняваме какво е желал да каже. Премиерът Борисов също откоментира събитието на плажа в комичен жанр.
А аз и моите сътрудници възприехме случката нехумористично - в акцията на плаж Росенец и последвалите събития има много сериозен материал.
Ако един български плаж не е наличен за простосмъртни, тъй като по този начин е решил Почетният ръководител на Движение за права и свободи, а държавни институции му оказват помощ или не смеят да се намесят - това не е ОК за българските жители.
Също по този начин - без да съм кой знае какъв брой изявен родолюбец, аз също намирам за надълбоко погрешно да се позори по тоя метод българското или кое да е знаме.
Премиерът и Главният прокурор, макар че са отлични водачи и обединители на нацията, не намират случката за сериозна и оперативно забавна - и това е тяхно право, тъй като те имат доста права и свободи.
Междувременно стана ясно, че Движението за права и свободи също активизира актива и в отговор на " Масовото вървене на плаж " ще докара в събота пред Сараите в " Росенец " национална армия от защитници на Почетния си ръководител. Очевидно ръководството на Движението възприема като провокация събитието на плажа и съвсем размаха етническата карта.
Но и това не е толкоз забавно за държавниците ни, по тази причина, както споделих първоначално, самичък поех тихата си миротворческа и обединителна задача, тръгвайки с сътрудниците ми в точния момент, с цел да стигнем съботния предиобед в бургаския парк " Росенец " и единия от красивите му плажове.
Слънце и Заедност
Преди да потегли се шегувах с сътрудници, че би било доста мъдро да си взема шапка и тениска на Движение за права и свободи за събитието - разполагам с такива, тъй като съм колекционер на политически брандирани тениски, шапки, сувенири и други предмети.
Всъщност " шегата " се оказа банална истина. Ако си бях взел тези предмети, щяхме да се окажем доста по-бързо и елементарно в Заедността и да си спестим някои тествания.
Под палещото слънце няма нищо по-добро от шише вода и една бяла шапка на главата! Иначе рискуваш слънчасване и дезинтеграция.
С идването ни към подстъпите на парка стана ясно, че Министерство на вътрешните работи слага съществено затруднение пред хората, които нямат шапка на Движение за права и свободи и не знаят магическата ключова дума " ние сме за контрапротеста ".
Тъй като взехме решение по пътя към плажа да сме напълно жители, не казахме на служителите на реда, че сме публицисти и не произнесохме паролата " ние сме за контрапротеста ". Полицаите ни казаха да оставим колата и да нападаме парка пешком, като ни упътиха да продължим по едикойси път, само че можело и в противоположна посока (?). После разбрахме, че други политически групи и публицисти са позволени с транспортни средства, за които в действителност има място в парка.
Карай да вървим!
Разбрахме, че към задачата ни се прибавят много километри под палещото слънце, което поетите по този начин добре са описали в минали столетия, да вземем за пример в известната творба, където се споделя - " слънцето спряло ядосано пече "!
Изгоряхме и ни заболяха краката, тъй като не сме спортисти или професионални миротворци.
Вече на хвърлей място от плажа заварихме нервни жители с демократично-патриотични настройки, които спореха с служителите на реда и ги питаха - за какво кърджалии могат на плажа, а ние не можем? Вие каква страна желаете за децата си? И тъй наречените Доста потискащо и изпепеляващо дружбата сред хората.
В качество на публицисти бяхме позволени от Министерство на вътрешните работи до Заедността, въпреки че през някакъв втори фейсконтрол на еднообразен чиновник той съумя и да ни се скара по нищожен мотив, намеквайки че може да ни изгони на секундата и никаква Заедност да не забележим.
А там към този момент огромна група симпатизанти на Движение за права и свободи вардеха портал към Сараите и се редуваха по сенките.
Освен този портал има и различен път към Плажа на раздора, по-късно този втори маршрут се оказа наличен - което не всеки път е било по този начин. (Освен акцията по море на Христо Иванов са правени и други опити за достъп до плажа по суша, някои от тези опити документирани, общото в тези истории е, че постоянно се намесват разнообразни по неучтивост и идентични по неотстъпчивост гардове, които не пускат хората на съображение " частна благосъстоятелност ".)
Озовали се в епицентъра на Заедността, внезапно се почувствахме неловко. Гледаха ни малко с съмнение. Гледаха ни малко като смутители на Заедността, въпреки че с всички сили се опитвахме да се интегрираме измежду нашите сънародници с бели шапки.
Ех, да имахме и ние такива! - помислихме си, а след минути желанието ни се извърши от единствено себе си. Попаднахме на мястото, където раздаваха белите брандирани шапки Движение за права и свободи, те ни послужиха като невидимки и наред се смесихме с нашите братя, които някои създатели разказват като " крепостните на Движение за права и свободи ". Това е некрасиво изложение. Отделни хора разговаряха с мен и ми споделиха, че са там, пред Сараите, за да " изразят уважението си ". Казаха също, че се надяват да чуят тирада на Карадайъ, а може би и на самия Доган! Дадоха ни вода. Един симпатизант беше поставил по едно и също време две бели шапки, а различен - три едновременно.
Един от водачите на придвижването, който се ползваше с престиж измежду Белите шапки, смъмри някои хора, че не са разпознали народни представители на Движение за права и свободи - " и се блъскахте, и се бутахте в нашите депутати! "
Въпросните депутати бяха пропуснати към Сараите със комплицирана хореография по отваряне и затваряне на портала. Хора гледаха през пролуките на оградата, както се гледа някакво приказно чудо или да речем прелестните далнини, които са разказани доста добре в литературата на Изтока.
Същият водач изясни на хората си, че това са Сараите на Почетния председател и " те са свещени и неприкосновени ". После поведе хората към кордона на служителите на реда, с цел да поизразят малко заедността си.
Там повикахме и попляскахме за Движение за права и свободи, един симпатизант няколко пъти викаше - " измекяри на Костов! " , само че останалите му шъткаха и го мъмреха да не прави провокации. Един човек с бяла шапка предложения хората от другата страна на кордона - елате да ви създадем капама и да се сдобрим! Ама в тона му имаше нещо, което ме усъмни в Заедността.
От другата страна на Заедността и полицейския кордон, където още веднъж се прехвърлихме, сваляйки белите шапки, хората напълно се бяха изнервили и викаха на служителите на реда - " еничари, продажници, УУУУ " и други нелюбезни характерности. Станаха и някои спречквания, може би сте видели едромащабния съмишленик на Христо Иванов - Иво Мирчев, който еднолично проби кордона и беше малко отъркалян от служителите на реда, само че не бе задържан. В някакъв миг, когато афективните ударения бяха стихнали, демократи и служители на реда дискутираха метафизичен въпроси като същински Почетни ръководители - пристигна нова група служители на реда, по които закрещя демократка, която хвърли в краката на униформените знаме, " с цел да го стъпчат ". Други демократи ѝ споделиха да не прави провокации.
Пристигна и кметът на Бургас Димитър Николов, който също беше посрещнат от представителите на демократичните сили с крясъци " подлога, еничар, такъв-онакъв ".
А кметът в действителност заведе хората на плажа -
което бе и задачата на мероприятието въпреки всичко. Той сподели маршрута до проблематичния пай земя и си потегли без защита, съпроводен от жена, която не можах да огледам, тъй като се бях съсредоточил в битката за мир по целия свят.
Не знаем как е постигнал това кметът, тъй като по-рано денем неведнъж бе повторена тезата, че плажът е " частна благосъстоятелност " - може би сме били единствено за малко и на посетители на Почетния ръководител, който е кандисал да пусне малко народ на плажа, единствено мир да има. То несъмнено и на него му е омръзнало да спекулира с етническата карта, само че не съм оптимист, че изцяло и дефинитивно ще изостави този собствен великодушен метафизичен мироглед.
Все отново демократичната общественост посети мястото, на което имаше и немалко Бели шапки. Там се плацикахме, общувахме чрез лозунги, мене пък ме посочили по тв приемника в нищожно облекло.
Упражнявайки правото си на плацикане, аз скандирах апели за приятелство и тъждество като: " Е-дин-ство! ", " Всички-във-водаата! " и " Свобода за крепостните! " .
Един демократ крещеше нещо за ислямизма в Русия, само че останалите му шъткаха да не прави провокации. Той извика още нещо срещу Белите шапки, само че всички демократи като един изразихме отрицание: ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
И експанзивният демократ си потегли афектиран.
Една жена пък викна на Белите шапки " да си вървят да прибират тютюна ". На това аз споделих полутвърдо - но недейте по този начин де! И тя спря.
Бялата шапка на Хладния разсъдък
Един от нашите си загуби черната шапка и съжали, тъй като имал някакви сантименти. По дългия път обратно към колата ни неведнъж посъветвах младия колега да постави бялата шапка на главата си.
Не ме послуша и слънчаса.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ